Първоначални настройки на AutoCAD

Таакааа… нека започнем по ред. След инсталацията AutoCAD е поставил една червена икона на Вашия работен плот, на която трябва да кликнем  за да се задейства програмата. След като търпеливо си изчакаме зареждането (с колкото повече RAM памет разполагате, толкова по-бързо минава тази процедура), трябва да видите на монитора си това или нещо подобно на него:

Фиг.1 – Начален екран на новоинсталиран AutoCAD 2014

Не е толкова страшно колкото изглежда. Програмата се нуждае от малко настройки, които биха я направили по-дружелюбна и приятелски настроена към Вас. Все пак се срещате за пръв път нали?

Както забелязвате AutoCAD се стартира по подразбиране с интерфейс на инструментите за работа подобен на съвременния интерфейс на продуктите на Microsoft Office и на някои други програми. Дали е удачен и удобен за работа всеки сами си преценява и хубавото е, че може да се променя. Както впрочем почти всичко в програмата. Опита ми като преподавател показва, че по-добрия начин на работа с начинаещи потребители на AutoCAD е да се превключи на стандартния (“стар” ) интерфейс с панели с инструменти, да се изключат тези, които няма да ни трябват в началото  и постепенно да се добавят тези панели с инструменти, които ще са ни полезни. Това става с  няколко клика на мишката.

В горната част на екрана има едно малко падащо меню от което избираме AutoCAD Classic така както е показано на Фиг.2 

Фиг.2 – Избор между различните интерфейси в AutoCAD.

Фиг.3 - Стандартен вид на AutoCAD Classic интерфейс


След като програмата зареди избрания от нас интерфейс, в случая AutoCAD Classic, (Фиг.3) можем да донастроим някои неща, които биха ни били полезни в по-нататъшната работа. Първо ще премахнем излишните за сега палети с инструменти. Това става като ги “хванем” в левия край с мишката, завлечем ги някъде над черното работно поле, един по един и след това кликнем на знака “Х” от дясната страна на всеки палет с инструменти. (Фиг.4).

Фиг.4 -Панел (палет) с инструменти.

Фиг.5 - Главен (палет) с инструменти.

По подобен начин за сега ще деактивираме и големия панел с инструменти (Фиг.5).


След като сме изчистили по този начин работната си площ от ненужни засега панели/палети с инструменти, можем да направим няколко фини настройки на програмата. За целта кликаме с десен бутон някъде върху работното поле на програмата така както е показано на Фиг.6 и избираме  Options.









Фиг.6 - Извикване на панел "Options.
Като алтернатива можете да ползвате Tools -->> Options

От тук първо ще се сбогуваме с лентите с плъзгачите:
Премахваме отметката тук. После ще намалим големината на кръстовидния курсор на 3. По-удобно е, макар че съм виждал колеги които работят с размер 100 (!!!). Въпрос на удобство .

След това превключваме на таб Open and save  и от тук ще променим стойността на опцията за автоматичен запис от 10 на 3 минути. Това е една доста удобна функция на програмата сама да си прави запис на файловете по които се работи в момента и при евентуален срив на системата (забиване на ОС или спиране на захранването например) и при следващото пускане на програмата тя ще се включи във вида в който е била 3 минути преди срива. Повярвайте, по добре е да се върнете 10 минути назад отколкото цели 10.

Разделяне не обекти на равни части

Един малко познат инструмент, които би бил доста полезен в някои случаи когато се налага да се раздели един обект на определен брой равни части е инструмента DIVIDE.

Ако ползвате рибон интерфейса на AutoCAD, инструмента може да бъде намерен в раздела Home –»  Draw –» Divide .

Алтернативния метод за извикване на този инструмент е командата “ div “ директно в командния ред.

Всъщност AutoCAD не разделя директно обекта а поставя точки (nodes) на равни разстояния върху него. Нека си поставим за задача: да разделим една линия с дължина 200  на 15 равни части. Ако искаме да сме точни в този случай трябва да разделим 200 на 15 и ще получим 13,333333333 … мъка …. Затова просто извикваме инструмента, посочваме линията и въвеждаме броя на частите на които искаме да я разделим. Резултата не се вижда веднага но когато приближим курсора се вижда как по протежение на линията са разположени вече на равни разстояния точки, а тези разстояния за точно 13,33333.

Друга възможност която ни предлага програмата е да разположим не просто точки, а обекти някаква крива, полилиния, или друг начертан обект.

Тук мога да Ви дам един практически пример в които без инструмента DIVIDE  не бихме се справили лесно. Един приятел преди време ме помоли да му направя шаблон по който той да направи отвори, които да следват няколко концентрични елипси. Всяка елипса да има ни повече ни по малко 25 отвора.

Нещо такова:  –»

За целта правим първата (най-малката) елипса с размери :d1=300, d2=120. С инструмента за създаване на успоредни линии ( Offset ) правим още 5 елипси, като избираме разстояние между тях 50. Някъде настрани създаваме една фигурка подобна на малко кръстче с кръгче в средата, правим от нея блок, който наричаме например hole.

И следваме този алгоритъм:

1. Извикваме инструмента –» Divide / DIV
2. Посочваме една от елипсите.
3. Десен бутон –» Block (или "b" от клавиатурата  )
4. Въвеждаме името на блока (в нашия случай това е “hole” ).
5. Тук програмата пита дали да завърти всеки от обектите –» “ N “
6. Въвеждаме брой на блоковете, които искаме да се разположат по елипсата –» 25
7. Повтаряме стъпки от 1. до 6., за всяка една от елипсите.

Отиваме да си налеем една бира за добре свършената работа. :)