Как да извлечем максималното от нашите блокове. Част първа.

Част първа

Да започнем с това какво е блок и как той ни помага да работим по-бързо и ефективно.

Блок е едно единно цяло от няколко обекта, които може и да нямат общи точки, не могат да се местят един спрямо друг и имат една обща базова точка. Нека си построим един блок и да го разгледаме. За целта си построяваме обект подобен този, който изобразява някаква мека мебел, например фотьойл. Размерите са условни и ги оставам на Вашето въображение. След като го начертаем (без размерите), го маркираме и извиваме инструмента за създаване на блокове, който се намира в палета Draw”.  

Появява се диалогов прозорец с някои допълнителни настройки, които трябва да се направят.

На първо място всеки блок трябва да има име. Нека наречем този наш блок “ block1” Ако сме пропуснали да маркираме обекти, а изберем инструмента за блок направо, програмата ще ни подсети, че не сме го направили и с бутона “Select Objects” можем да поправим грешката си. Хубавото е че имаме и едно малко прозорче в дясно от полето за име, където можем да видим какво сме маркирали и от какво ще правим блок. Другото важно нещо е да изберем базова точка за целия блок. Тя може и да не принадлежи на обектите, а да е някъде настрани. Ако поставим отметка на Specify on Screen, то програмата ще ни даде възможност да изберем такава точка веднага след като приключим със създаването на блока, ако не то натискаме на бутона “Pick point”, диалоговия прозорец изчезва, избираме си тази точка и продължаваме нататък. Потвърждаваме и затваряме диалоговия прозорец. 

На пръв поглед нищо не се е получило, но когато маркираме (вече става само с клик върху обекта, а не с маркиране изцяло), виждаме, че се маркира цялата група от елементи и те са събрани в един общ обект. Вижда се и избраната от нас базова точка. От тук нататък  можем да местим, копираме, мащабираме, завъртаме и каквото друго се сетим този блок и той винаги ще остане цял, и отделните му части няма да се разделят една от друга. 

Сега да си представим че искаме да променим нещо в блока. Например да решим да добавим нещо към него. Аз избирам да нарисувам една малка табуретка пред него и искам тя да стане част от блока. Нека го направим.

Маркираме блока и с десен бутон извикваме контекстното меню. Тук са се появили няколко реда, които де сега не сме срещали. Reset block, Block Editor и Edit Block In-place. Да почнем от  последния. Edit Block In-place ни дава възможност да редактираме блока “на място” без да излизаме от работния чертеж. Веднъж избрали този инструмент, ние получаваме достъп до блока и неговите елементи, а всички останали обекти от чертежа стават прозрачни и недостъпни за каквато и да е редакция. След като изберем Edit Block In-place, появилия се диалогов прозорец "Reference Edit" и ни пита кой точно блок искаме да редактираме.

Има възможност да съществува блок създаден от няколко блока и дори от няколко блока и свободни обекти. Избираме си нашия “block1” и вече можем да го редактираме. Появило се е едно малко палетче с няколко инструмента, които си струва да разгледаме.

Самите инструменти от този палет имат доста ясни икони и мисля, че ще се досетите какво прави всеки от тях. Първия бутон/инструмент записва блока и направените в него промени. Втория отказва всички промени направени по блока и го затваря във вида в който е бил в началото, преди да започнем да го редактираме. Третия и четвъртия бутон съответно премахват и добавят елементи към блока.

Ако искаме да добавим табуретката към блока просто я маркираме и натискаме бутончето със знак “+”. Тя вече е част от блока. Добавяме си още няколко елемента. Записваме и излизаме от режима на редакция.
Нека сега копираме така получения блок няколко пъти на произволно място.

Маркираме един от тях, без значение кой и избиране от контекстното меню “Edit Block In-place”. Отново сме в режим на редакция на блок и виждаме, че всички останали блокове изчезнаха. Това е така защото те всъщност те са копия на един и същи блок. Нека маркираме табуретката и я изключим от блока. Тя веднага стана прозрачна, което ни потвърждава, че тя вече не част от него. Записваме.
Виждаме какво се е получило:

Всяко копие на блока носещ име block1 се е променило, а табуретката е останала само пред блока който редактираме, но не е част от него. Така можем да правим лесна и бърза промяна на множество елементи по нашите чертежи стига те да са обединени в блокове. С други думи, независимо колко копия има един блок в чертеж, промяната му ще доведе до промяна и на останалите.
Ако искаме един блок да престане да съществува просто го разпадаме на съставните му части с инструмента EXPLODE.

Следва продължение...

Какво е масив и как се ползва на практика

Как да размножаваме обекти в редове и колони и колко е лесно това.

Един инструмент, който се пренебрегва от доста потребители на AutoCAD е инструмента “Array” /масив/ .Това е инструмент, който дава възможност да се размножат обекти в редове и колони, по дадена окръжност, а от скоро и по зададен път. Нека си поставим една задача, в която се иска да се начертае една планка с размери 420мм х 220мм и на нея да се разположат 50 отвора с размер Ф16мм, разпределени в 5 реда и 10 колони. Разстояние между центровете на отворите - 40мм. 

Нека си начертаем една правоъгълна фигура, която условно наречем “планка с отвори” и в долния и ляв  ъгъл поставим първия от 50-те отвора които искаме да има на тази планка, като избираме диаметър на отвора Ф10 мм

Да маркираме тази малка окръжност, заедно с линиите, които указват центъра и и да извикаме инструмента за правоъгълен масив. 

Тук за разлика от по-старите версии на AutoCAD, а в момента работим на AutoCAD 2014, не се появява диалогов прозорец с настройки а директно програмата ни предлага да направим масив от 3 реда и 4 колони. Има и няколко манипулатора с които можем да променяме броя на тези редове и колони, както и разстоянията между обектите. Ако искаме да сме точни в тези неща можем да ползваме “бутоните” в командния ред (още една разлика с по-старите версии– можем да кликаме вече директно тук), или с десен бутон на мишката да извикаме помощното контекстно меню за този инструмент.

 

Нека разгледаме какво ни предлага командния ред. 

Там имаме същите неща както и в контекстното меню.

И сега конкретно :

• избираме разстояние между редовете – 40;
• избираме и разстояние между колоните – 40;
• избираме и брой на тези колони и редове : за редове – 5; за колони – 10;
• … и имаме желаната картинка: планка с цели 50 отвора.

Ако сега решим да променим нещо, AutoCAD 2014 ни предлага още една новост: ако до сега след използването на инструмента array, размножените обекти бяха независими един от друг, то сега имаме възможност да променяме параметрите на масива. Просто го маркираме и с десен бутон извикваме контекстното меню и намираме реда “Array” –» “Edit Array”.

Да разгледаме какво става когато изберем “Edit Source Object In Place”. 

Тук можем да редактираме нашия оригинален обект, който начертахме първоначално и промените да се приложат на целия масив.: Всички други копия на обекта станаха прозрачни и недостъпни а сега ние имаме достъп до един единствен обект. Променяме диаметъра му например на от 10 на 16. Променяме и малко размера на линиите указващи центъра на отвора. Записваме промените и виждаме как всички отвори са се променили. Лесно бързо и удобно. Ако искаме все пак това да престане да бъде масив, можем с инструмента “Explode” да го разпаднем на отделни елементи така както правеха по старите версии на AutoCAD. Заобляме ъглите на детайла с R20 и сме завършили успешно задачата.

Сега нека разгледаме следващия инструмент за създаване на масив:

Нека да предположим, че трябва да начертаем фланец подобен на този:

Тук вече трябва да ползваме не инструмента за правоъгълен а за полярен (кръгов) масив. Как можем да получим тази фигура?

Като за начало да си начертаем няколко концентрични кръга с диаметри :90, 130, 150, 170. Нека кръгът с диаметър 150 да има тип на линията “DASHDOT” (точка-тире-точка).

След това някъде настрани да си начертаем фигурка подобна на тази:

Взимаме за базова точка центъра на най-долната окръжност от втората фигура, която начертахме и я местим в най-горната точка на окръжността 150. Удължаваме двете наклонени прави докато стигнат най-голямата окръжност. Трябва да получим нещо подобно на това:

Маркираме двата кръга (без долния), наклонените прави и дъгата (които междувременно сме превърнали в поли линия) и извикваме инструмента за полярен масив – Polar Array. Посочваме базова точка. Това в нашия случай е центъра на окръжностите. 

Програмата веднага ни предлага да ни постави 6 копия на равни разстояния по окръжността, но на нас ни трябват 8. Затова избираме “Items” и задаваме нов брой на копията – 8. Аналогично действаме и с другите отвори на фланеца, които трябва да са 10. Посочваме първия отвор, избираме инструмента, задаваме пак същата базова точка и брой на копията – 10. Това е. ! Имаме точно това, което ни трябваше. 

Друг начин за редакция на вече направен масив е с двойно кликане върху съществуващ масив и от появилото се контекстно меню задаваме новите параметри. Както всичко тук има по няколко начина за постигане на целта като всеки сам си решава как да го направи.

Следва продължение за това как се прави масив от обекти по дадена крива ...

Как да начертаете своя първи детайл без да имате познания по AutoCAD.

Започвам да пиша този урок с уговорката, че дори и да не сте и помирисвали тази манджа, наречена AutoCAD, то трябва да имате поне малка представа от техническо чертане и разбира се едно сравнително развито пространствено въображение. Останалото е лесно. Следете внимателно какво съм Ви написал и стъпка по стъпка ще направите своя първи детайл.

Като за начало си изтеглете и разпечатайте картинката по-долу и прочетете внимателно какви задачи съм Ви поставил. Ако Ви се струва сложно - поемете си дълбоко дъх и продължете напред. Успеха следва само смелите. ;)

>> Изтеглете от тук <<

Сега трябва да си настроим програмата и да я накараме да работи за нас. Основните понятия и настройки на AutoCAD можете да направите следвайки един урок, който вече съм ви написал ето   >> ТУК << .  Ще Ви трябват няколко панела/палета с инструменти : Standart, Draw, Modify, Layers, Properties, Dimensions и Styles. Припомням само, че панел с инструменти се активира по няколко начина : или като кликнем с десен бутон върху вече активен панел и после изберем от появилия се списък с панели, или от меню Tools >> Toolbars >>AutoCAD>>... Нашето работно поле трябва да изглежда така (или нещо подобно на това). Избрал съм класическия вид на програмата, защото мисля, че е така е по-достъпна и начинаещия не е затрупан с много инструменти, които не му трябват а само го объркват.

Първата стъпка е да си създадем слой в който ще начертаем контурите и всички видими линии на детайла. Нека си обясним накратко какво е слой и защо е толкова важно да ги имаме в нашите чертежи.Да си представим, че имаме пред себе си хартия, линия и молив. Чертаем нещо на хартията. После поставяме върху тази хартия един лист прозрачно фолио и чертаем размерите на това нещо. След това поставяме още един лист прозрачно фолио и чертаем щриховките. После още един лист и добавяме например осеви линии... Така всеки вид елементи на чертежите биват поставени на отделен слой и във всеки един момент той може да бъде премахнат (НО НЕ ИЗТРИТ) и пак във всеки момент може да бъде възстановен и елементите му ще се върнат на точните си места. Лесно и удобно. Подобна технология ползват всички програми за дизайн (Photoshop, CorelDRAW, InDesign, Adobe Illusttrator  и т.н.).
В AutoCAD нещата стават така : Клик на най-левия бутон от панела "Layers" и се отваря един голям диалогов прозорец (може би най-големия в AutoCAD), Наречен Layer Properties Manager (LPM).

Сега трябва да създадем слоеве с параметри както в задачата, която разпечатахте в началото. 

1. Контурите на детайла и всички видими линии да са в слой "contour", зелен , 0.40mm;

2. Невидимите линии да са в слой "hidden" , 0.25mm., бял;тип на линията "HIDDEN";

3. Размерите да са в слой "dim", 0.18mm. бял; 

4. Да се създаде стил на размерите "М1" както следва :

размери на стрелките и символите - 3,цвят -бял, отстояние на симвoлите - 1;

5. Надписите да са слой "txt", ,0.25mm ,жълт; височина на символите 5.

6. Да се създаде стил на текста с шрифт simplex и той да се ползва навсякъде.

7. Oсевите линии да са в слой "axes", 0.18mm, сив, тип на линията "DASHDOT" 

Значи първо създаваме един слой, който ще наречем "contour", избираме му зелен цвят, и дебелина на линията 0,40mm. После създаваме останалите слоеве със съответните им параметри. : ссс

Маркираме слоя "cotour" и го правим текущ. Така вече можем да започнем да чертаем в него докато не изберем друг текущ слой. Темата за слоевете е много голяма и би отнело много време да се разкрият всичките им тайни. 

За сега трябва да запомните няколко основни правила за слоевете в AutoCAD:

• Не може да съществува обект, който да не е в някой слой.

• Не може да съществува и обект начертан в няколко слоя едновременно.

• Не може да се изтрие слой ако в него има начертан обект.

• Не може да се изтрие слой който е текущ.

• Слоевете "O" и "Defpoints" са служебни за програмата и не могат да бъдат изтривани и преименувани.

• На всеки слой може да бъде забранено или разрешено печатането, като само Defpoints не може да бъде разпечатван никога.

• Ако един слой е изключен - то той също няма да се разпечата.

Лента на състоянието /Status Bar. Какво се крие тук и как да го използваме рационално?

Лентата на състоянието се намира в самото дъно на екрана на AutoCAD и може условно да бъде разделена на лява и дясна част. Нека първо разгледаме лявата част на тази лента. Тук са разположени едни доста важни функционални бутони, които е добре да знаете и да ползвате. Значимостта на тези бутони е показателна и поради факта, че бързото им избиране от клавиатурата е поверено на функционалните клавиши F2-F12. F1 както навсякъде е отговорен за помощната информация - Help. Достъпът до тези функционални бутони е постоянен и те могат да бъдат "натискани" по всяко време в процеса на работа, дори и в момент на активен инструмент.

Най в ляво виждаме координатите на курсора на мишката по осите X. , Y. и Z. За момента Z. координатите са 0 защото чертаем в двумерното пространство само по осите X и Y

     Infer Constraints - (Ctrl + Shift + I) - Включва/изключва режим на задаване на геометрични зависимости между обектите.
     Snap Mode (F9) – По време на работа курсора на мишката “прескача” ъглите на невидима мрежа и не може да бъде позициониран на друго място освен ъгъл на тази мрежа. Стъпката / размера на тази мрежа се настройва като кликнем с десен бутон на бутона и изберем Settings. По този начин, превключвайки между табовете можем да настройваме и останалите режими на работа.
     Grid Display (F7) – визуализира споменатата вече по-горе мрежа.

    Ortho Mode (F8) – “заключва” курсора на мишката само в хоризонтално или вертикално направление. Изключително удобен начин за работа когато искаме да копираме или преместим даден обект наляво/надясно или нагоре надолу и да сме сигурни че няма да се измести в друга посока различна от тази.

     Polar Tracking (F10) включва режим на полярно проследяване.

     Object Snap (F3) – включва или изключва прилепвания към определени точки на обекти.

    3D Object Snap (F4) – включва или изключва прилепвания към определени точки на 3D обекти.

     Object Snap Tracking (F11).

    Dynamic Input (F12) Режим на динамично въвеждане на данни

     Allow/ Disallow Dynamic UCS (User Coordinate System). Позволява да се променя бързо работната повърхнина при среда на 3D моделиране на обекти.

     Show/Hide Lineweight – Включва/Изключва визуализацията на линиите. Тук трябва да запомним, че дори и да не се вижда тази дебелина то AutoCAD ще печата тази линия точно толкова дебела, колкото сме задали.
     Show/Hide Transparency – Включва/Изключва свойството “прозрачност” на обекти. Това свойство може да се настройва от Layer Properties Manager и може да приема стойности от 0 до 90%.

    Quick Properties (Ctrl + Shift + P) -Когато е активен този режим, при всяко маркиране/посочване на обект ще се появява прозорец с неговите най-важни свойства. Досадна опция, която е доста дразнеща когато не ни е нужна.

      Selection Cycling (Ctrl + W) Активирането на този режим ни дава възможност да избираме един от няколко еднакви обекта, които са един върху друг.

     Annotation Monitor - Включва/изключва връзка между анотативни размери в различните хартиена пространства.

Особености и свойства на обектите в AutoCAD.

В този малък урок ще се запознаем със свойствата на обектите в AutoCAD и с това как те могат да бъдат променяни и използвани в практиката. За целта ако ползваме класическия интерфейс на програмата ще ни трябват палетите с инструменти “Layers” и “Properties”.

Нека започнем със изчертаването на няколко обекта, например правоъгълник, кръг и шестоъгълник. Избираме им произволни размери като моите са приблизително такива : 

Нека маркираме един от обектите и  да разгледаме палетите “Layers” и “Properties” . Сега те ще показват свойствата на маркирания правоъгълник. 

От тях разбираме следното :

– нашия обект е в слой “0” ;

– цветът му е зависим от цвета на слоя (By Layer)

– дебелината на линията също е според зададената в настройките на слоя (By Layer):

До тук всичко е ясно. За да променим свойствата на някой обект просто го маркираме и посочваме от съответното падащо меню какво да се промени. Например ако искаме нашия правоъгълник да е се намира в слой “ Обект 1” , да е червен, да е с тип на линията “Hidden” това е (пунктирана линия) , и да е с дебелина на линията 0,35mm, правим следното : 

Избираме менажера на свойствата на слоевете (Layer Properties Manager (накратко LPM) и от него създаваме един нов слой наречен “ Обект 1” (как се създават слоеве и тяхното практическо приложение е тема на друг наш урок). Затваряме LPM и избираме от падащото меню  Color Control червен цвят. След това избираме менюто Line Weight Control и задаваме дебелина на линията 0.35 mm. Визуално нищо не се променило и тук е мястото да отбележа, че AutoCAD дава възможност да се включва или изключва визуализацията на дебелините на линиите. Направено е с цел да не се изморяват очите потребителите а и за по добра естетичност на чертежите. Това става от бутона Show/Hide Line weight от лентата за състоянието на AutoCAD (status bar).

Дори и да не е визуализирана дебелина на линия програмата ще я разпечата с нужната дебелина.

Сега нека погледнем менюто Line Type Control. 

Както вече споменахме от него можем да зададем определен тип на линията – непрекъсната, пунктирана, пунктирана с точка, пунктирана с няколко точки и т.н. Тук нещата са една идея по-сложни, но не много. Ако една текстообработваща програма като MS Word например работи с шрифтове то AutoCAD работи с типове линии. На всички се налагало да изпращаме текстов файл на някого и ако сме имали смелостта да го направим с някакъв “екзотичен” шрифт, този който ще разглежда/разпечатва файла ще е изправен пред предизвикателството или да търси из Интернет ТОЧНО този шрифт и да го инсталира на компютъра си или файла просто няма да изглежда така както е бил замислен. При AutoCAD този проблем е решен лесно – всеки файл “носи” със себе си нужните му шрифтове и типове линии (и куп други неща). А сега конкретно за типовете линии. Ако обаче в един чертеж  се съдържат всички типове линии с които борави програмата то този файл би бил доста голям и тежък. За да се избегне това е нужно да се изберем от библиотеката на AutoCAD нужния ни тип линия и да я заредим в нашия файл. Така той ще съдържа само това, което му е необходимо за правилната визуализация на чертежа и неговото правилно и коректно разпечатване. Ето как става това: Избираме Line Type Control менюто и виждаме с какви типове линии разполагаме в този файл. В нашия те не са много. Направо си е само един тип – непрекъсната (continuous). За наша радост под списъка с типове линии има един ред на който пише other (други). Кликаме на него и ни се появява Менажер на типовете линии (Linetype  Manager).

Тук виждаме в разширен вид с наличността на типове линии в момента, както и възможности за показване само на използваните линии или типовете линии, които принадлежат на вмъкнати файлове. Тук е възможността за  изтриване на  неизползвани типове линии (аналогично е на изтриването на празни слоеве), както и за добавяне на типове линии Load… От прозореца Load or Reload Linetypes си избираме желания тип линия и тя се появява в списъка с налични типове. Сега от нас се иска само да посочим обекта и от менюто Line Type Control да изберем новия му тип линия. Нашия правоъгълник  е вече пунктиран, червен и в слой “Обект 1”.

Да обобщим накрая какво научихме до тук: можем да променяме свойствата на даден обект директно от падащите менюта на панела Properties и тези промени ще са валидни само за този обект (можем да маркираме и няколко и да приложим промените общо за тях), или да променим глобално свойствата на слоя в който се намира обекта и така тези промени ще са валидни за всички обекти намиращи се в този слой. Лесно и удобно.